Как емоциите разрушават портфейла на инвеститора?

Огромният заряд от емоции, който съпътства всеки от нас в живота, изненадва. Освен тези, които осъзнаваме – като надежда, страх, ревност или любов – съществува и цял спектър от емоции, които остават извън съзнателното ни усещане. Те са с нас във всяка сфера на живота. И макар че инвестирането би трябвало да се основава на изчисления, прогнози и логика, често именно тук се появяват чувства, по-силни, отколкото бихме предположили. И така, как емоциите разрушават портфейла на инвеститора? Как влияят на финансовите решения? Какви поведенчески модели повтаряме при инвестирането и защо толкова лесно позволяваме на емоциите да вземат връх?

Кой е съвременният инвеститор и какво търси?

Съвременният инвеститор е много по-сложна фигура от класическия образ на сериозния портфейлен мениджър. Както подчертава Меир Статман в своята книга Behavioral Finance (CFA Institute Research Foundation), инвеститорите не се ръководят единствено от рационални изчисления на риска и очакваната възвръщаемост. Също толкова често те следват емоции, когнитивни преки пътища и социални тенденции.

Статман посочва, че инвеститорите търсят не само финансови печалби. Те също така желаят психологическо удовлетворение. Чрез инвестирането задоволяват нуждата си от усещане за сигурност, статус, а дори и удоволствие, произтичащо от самия процес на инвестиране и риска. Проучванията показват, че различните типове инвеститори реагират по различен начин на тези стимули – аматьорите по-често допускат грешки като закотвяне, представителност или достъпност на информацията. Професионалистите обаче използват същите когнитивни преки пътища, но по-осъзнато и селективно. Любопитното е, че инвеститорите от различни поколения имат различни приоритети. Затова Gen Z и по-младите милениали търсят не само печалби, но и инвестиции, съответстващи на техните ценности. За тях също толкова важни, колкото и тримесечните резултати, са ESG. Те също така с желание избират технологии на бъдещето. По-младите инвеститори са по-податливи на влиянието на социалните медии при финансовите си решения.

От своя страна по-възрастните поколения по-често се фокусират върху сигурността на капитала и стабилния, предвидим растеж. Общият знаменател за всички групи обаче е стремежът към оптимизиране на собствения портфейл по начин, който не е само математически. Затова съвременният инвеститор е човек, който балансира между риска, емоциите и личните цели, а ефективността на инвестирането до голяма степен зависи от осъзнаването на собствените предразсъдъци и когнитивни капани. Как изглежда портфейлът на инвеститора през XXI век и по какъв принцип се създава?

Какви емоции най-често съпътстват инвестирането и с какво са свързани?

Съвременният инвеститор, въз основа на анализите на Митроф (2011) и емпиричните изследвания за влиянието на индустриалните кризи върху стойността на акциите, е сложна фигура. Рационален, социално осъзнат, но също така податлив на пазарни емоции. Логиката подсказва, че инвеститорът оценява компанията през призмата на очакваните парични потоци. Следователно, ако фирмата изпадне в криза, те могат да намалеят поради материални разходи, съдебни процеси или загуба на клиенти.

Но съвременният инвеститор вече не гледа само цифрите. Значение има и репутацията на компанията, както и нейният ангажимент към корпоративната социална отговорност. Внезапната загуба на имидж или пропуски по време на криза могат мигновено да намалят стойността на акциите, дори ако преките финансови загуби са сравнително малки. Отличен пример е Exxon-Valdez – екологичната катастрофа през 1989 година нанесе огромни щети на имиджа, които се отразиха на краткосрочната оценка на компанията. Въпреки че финансовите ѝ основи бяха относително стабилни. По подобен начин трагедията в Бхопал през 1984 година показа как липсата на социална отговорност и грешки в управлението на кризи могат да предизвикат вълна от безпокойство сред инвеститорите и драматично да повлияят на цените на акциите на компанията, както и на нейното възприемане в дългосрочен план. Сходен имиджов кризис засегна оценката на компанията и при експлозията на нефтената платформа Deepwater Horizon през 2010 година. Акциите на BP се сринаха както никога досега.

Освен това изследванията потвърждават, че емоции като страх и безпокойство могат да засилят реакциите на пазара. Те често предизвикват краткосрочни колебания в цените. В този смисъл инвестирането за съвременния инвеститор не е само стремеж към максимизиране на печалбите, но и търсене на стабилност, сигурност и предвидимост. Той взема предвид както твърдите финансови основи, така и нематериалните фактори за стойността на предприятието – от репутацията до социалната отговорност. Той знае, че в динамичната пазарна среда и двата елемента могат да решат успеха или провала на инвестицията.

Дали това, което работи в живота, работи и при инвестирането?

Дали това, което работи в ежедневието, работи и при инвестирането? Меир Статман в своята книга посочва, че емоциите и моделите, които ни помагат да оцелеем и изграждаме връзки, действат по много подобен начин и във финансовия свят – поне на пръв поглед. В ежедневието нашата способност за емпатия, бърза реакция на заплахи или интуитивно разчитане на сигнали от други хора е огромно предимство: тя ни позволява да избягваме опасности, да поддържаме връзки и да вземаме социални решения ефективно. При инвестирането същите тези „емоционални филтри“ карат да интерпретираме финансовите данни не по чисто математически начин, а през призмата на нашия опит, страхове и очаквания. По същия начин, по който се опитваме да разчетем намеренията или чувствата на друг човек. Трябва обаче да помним, че емоциите в крайна сметка са поредица от биохимични реакции, създадени, за да съкратят пътя на реакцията и да я направят изключително бърза. Те са работили отлично при първични заплахи за живота. Но са пряк път, който заобикаля логичния анализ.

Проблемът възниква винаги, когато емоциите започнат да доминират над р ационалната преценка. Страхът от загуба може да доведе до паническа продажба на акции. От друга страна, еуфорията – до покупки на най-високи цени. Статман отбелязва, че еволюционните механизми, които някога са спасявали живота ни, в света на инвестициите могат… да разрушат портфейла на инвеститора. Моделите, които в ежедневието изграждат връзки и сигурност, във финансовия свят могат да предизвикат прекомерни реакции, да доведат до краткосрочни грешки и да причинят пазарни колебания, които по никакъв начин не отразяват фундаменталната стойност на компанията. Казано накратко: нашите емоции, когато излязат от контекста на ежедневната адаптация, могат да се превърнат в най-големия враг на инвеститора, а не в негов съюзник.

Поведенчески модели в инвестирането и тяхното влияние върху инвестиционния портфейл

Бихейвиоралните схеми в инвестирането действат като невидими нишки, които вплитат емоциите във всяко финансово решение, често преди дори да сме ги осъзнали. Както отбелязва Меир Статман, портфейлът на инвеститора не страда само заради страх, тревожност или паника – емоции, които традиционно смятаме за „негативни“. Също толкова разрушителни могат да бъдат и положителните емоции като еуфория, прекомерна самоувереност или желание за незабавна печалба. Страхът може да накара инвеститора да разпродава акции на дъното, а еуфорията – да влиза в рискови позиции на върха на пазара. И двете реакции имат едно общо – водят до купуване на високи цени и продаване на ниски, което е класически бихейвиорален капан, унищожаващ резултатите на портфейла.

Изследванията на Статман и други представители на поведенческата финансова школа показват, че хората възприемат пазарните сигнали през „емоционален филтър“, изграден в хода на еволюцията. В ежедневието това помага за оцеляване и изграждане на взаимоотношения. Но при инвестирането често подвежда, защото пазарите реагират по-бавно или по-различно, отколкото подсказва емоционалната интуиция.

Например, прекомерната привързаност към собствените успехи може да доведе до т.нар. overconfidence bias. Инвеститорът надценява своите умения и игнорира рисковете, които рационално би трябвало да го накарат да бъде предпазлив. От друга страна, привързаността към „любими“ акции (endowment effect) води до това, че ги държим твърде дълго. Дори когато пазарните сигнали ясно подсказват продажба. Крайният резултат? Както негативните, така и на пръв поглед положителните емоции могат системно да подкопават резултатите на портфейла. Затова поведенческите схеми превръщат ежедневните инстинкти във финансови капани.

Как тогава да защитим портфейла си от собствените си емоции и поведенчески модели?

Реклама

На първо място – осъзнаването е първата стъпка. Инвеститор, който познава своите типични капани – прекалена самоувереност, привързаност към „любими“ акции или склонност към паника – има по-голям шанс за вземане на рационални решения въпреки емоционалния филтър. Следващата стъпка е дисциплина и планиране: предварителното определяне на правилата за влизане и излизане от инвестиции ограничава риска от импулсивни реакции на временни пазарни колебания.

Също толкова важно е да се диверсифицира портфейлът. И това както по отношение на класовете активи, така и географски. Това намалява влиянието на единична криза и редуцира емоционалния стрес. Накрая, практика, препоръчвана от поведенческите финансисти, е редовната авторефлексия. Добре се доказва воденето на инвестиционен дневник. Такъв навик позволява да се забележат повтарящи се емоционални модели и учи кои „житейски“ реакции работят при инвестирането, а кои вредят на портфейла.

Как емоциите разрушават портфейла на инвеститора и как да се противопоставим на тази поведенческа сила?

Емоциите в инвестирането действат като невидим данък. Те могат да намалят печалбите, да предизвикат импулсивни решения и да доведат до прекомерен риск. Както негативните емоции като страх, паника или фрустрация, така и привидно положителните като прекомерна еуфория или самоувереност, могат да доведат до продажба в неподходящ момент, покупка на надценени активи или прекалено дълго задържане на губещи позиции. За да ограничите тяхното влияние, струва си да приложите няколко практични стратегии:

1. Осъзнаване на собствените емоции – води инвестиционен дневник. Записвай реакциите си при пазарни колебания. Идентифицирай типичните поведенчески модели, които се появяват в кризисни или еуфорични моменти.
   
2. Инвестиционен план и дисциплина – предварително определи правилата за влизане, излизане и нивата на стоп-лос, за да не се взимат решения под влияние на моментни импулси.
   
3. Диверсификация – разпределяй риска между различни класове активи и региони. Това намалява емоционалния натиск, причинен от внезапни спадове в стойността на отделни инвестиции.
   
4. Дългосрочен хоризонт – мисли в перспектива месеци и години, а не дни и часове; краткосрочните пазарни колебания не бива да определят твоите решения.
   
5. Редовна авторефлексия – периодично преглеждай решенията си, прави изводи, учи се от грешките и успехите си, така че инстинктивните емоции да се превърнат в съюзник, а не във враг. Тогава емоциите не разрушават, а изграждат портфейла на инвеститора.
   

Благодарение на тези прости, но ефективни стъпки, емоционалният филтър, който хилядолетия наред е помагал за оцеляване в ежедневието, може да бъде превърнат в инструмент, подпомагащ стабилното и съзнателно развитие на инвестиционния портфейл.