Къде се произвежда Rolex – тайната на четирите швейцарски фабрики

Защо мястото на производство има толкова голямо значение, когато говорим за часовници на стойност десетки хиляди злоти? Като запален почитател на марката се опитах да разбера, къде се произвежда Rolex?

Някога прочетох, че Rolex произвежда около 1 000 000 часовници годишно, но компанията никога не е потвърдила това официално. Това е типично за тази марка – мистериозност във всеки аспект от дейността. Дори основната информация трябва да се събира парче по парче от различни източници.

Етикетът “Swiss Made” не е просто маркетинг. Това е законово изискване, което означава, че минимум 60% от стойността на часовника трябва да бъде произведена в Швейцария. За Rolex това е стандарт, който е значително надвишен – практически всичко се произвежда локално. Швейцарският произход е гаранция за прецизност, традиция и качество, доказани през вековете.

Къде се създава Rolex? часовникарска карта

Мащабът на производството впечатлява, но начинът на изработка – още повече. Rolex съчетава най-съвременна автоматизация с традиционно ръчно майсторство. Машините изпълняват операции, изискващи изключителна прецизност, но човешкото око и ръце все още контролират ключовите етапи. Тази комбинация може да звучи необичайно, но работи безотказно от десетилетия.

снимка: pisa1940.com

Компанията обгръща своите фабрики с ореол на тайнственост. Малцина знаят как всъщност изглежда производството отвътре. Снимки от фабриките се появяват рядко, интервюта с работници практически не съществуват. Всичко е под строг контрол.

Какво точно се крие зад стените на швейцарските фабрики на Rolex? В следващите части ще научиш:

• Местоположението и специализацията на четирите основни производствени обекта

• Уникалния процес на изработка на отделните компоненти

• Задкулисието на тестването и контрола на качеството
• Логистиката на дистрибуцията на готовите часовници

Всяка фабрика има своя роля в тази прецизно организирана система. Време е да надникнем в сърцето на тази часовникарска машина.

Четирите швейцарски стълба на производството

Четирите швейцарски фабрики на Rolex са прецизно проектирана производствена машина, където всяко място има своя конкретна задача.

Всъщност е впечатляващо как са организирали всичко това. В Plan-les-Ouates се фокусират върху това, което може да се нарече „външната обвивка“ на часовника. Там се създават характерните каси Oyster и гривни. Но най-интересното е, че имат собствена леярна, където правят свои собствени метални сплави. Този Oystersteel не е обикновена стомана, а тяхна специална смес. А Everose е тяхната версия на розово злато.

Chêne-Bourg се занимава с неща, които изискват наистина деликатна ръка. Циферблати, всички онези малки детайли, които се виждат на преден план. Ако часовникът има диаманти, именно тук ги поставят. Казват, че всеки камък преминава през единадесет различни проверки – звучи като параноя, но вероятно затова блестят толкова силно.

фот. swiss-architects.com

В Les Acacias всичко се събира на едно място. Там е централата и там сглобяват готовите часовници. Всеки екземпляр прекарва там минимум петнадесет дни на тестове – проверяват водоустойчивост, точност на хода, устойчивост на удари. Някой може да си помисли, че това е прекалено, но явно така работят от десетилетия.

фот. armbanduhren-online.de

Bienne вероятно е най-интересното място от цялата четворка. От 2004 година имат пълен контрол върху производството на механизмите. Преди вероятно са купували някои части от други, но сега правят всичко сами. Всяко винтче, всяко зъбно колело – всичко се произвежда на място.

фот. watchonista.com

Цялата тази структура има смисъл от логистична гледна точка. Вместо да имат един гигантски завод, където всичко би се смесило, те са разделили процесите географски. Всяко място може да се фокусира върху своята специализация и да я усъвършенства до съвършенство.

По този начин швейцарската прецизност престава да бъде просто маркетингов лозунг – тя е конкретен резултат от точно такава организация на работата, при която всяко предприятие усъвършенства своята част от процеса.

От Лондон до Женева – историческият път на Rolex

Бизнес климатът в началото на XX век беше съвсем различен от днешния. Данъци, обществени настроения, войни – всичко това оказваше влияние върху решенията на предприемачите. Ханс Вилсдорф, основателят на Rolex, изпита това на собствен гръб.

Когато през 1905 година основава своята компания в Лондон, едва ли е предполагал, че ще трябва да търси нов дом за своя бизнес. Но точно това се случва.

1. 1905-1919 – Голямото бягство от Лондон
   Вносните данъци върху швейцарските часовникови механизми станаха непоносими. Към това се добавиха и антинемските настроения по време на Първата световна война. Вилсдорф, въпреки немския си произход, се чувстваше все по-неудобно в Англия.
2. 1919 – Женева като ново начало
   Преместването в Женева отвори нови възможности. Швейцария беше неутрална, имаше традиции в часовникарството и благоприятни закони за бизнеса.
3. 1926 – Oyster променя всичко
   Въвеждането на водоустойчивия корпус Oyster беше истински пробив. Женева се превърна не само в седалище на компанията, но и в истински център на иновациите. Именно тук се раждаха идеи, които промениха цялата индустрия.
4. 1960 – Фондацията гарантира независимост
   Създаването на Фондацията на Ханс Вилсдорф беше гениален ход. Компанията остана частна и независима от капризите на борсата. Това ѝ позволи спокойно да развива производството си.
5. 2004 – Биен завършва пъзела
   Пълната интеграция на фабриката в Биен финализира процеса на географска консолидация. Четирите швейцарски локации вече формираха цялостна производствена екосистема.

Всеки от тези ходове повлия на репутацията на марката по различен начин. Бягството от Лондон можеше да изглежда като слабост, но се оказа стратегическо предимство. Швейцарската локация добави престиж и достоверност. Хората свързваха Швейцария с прецизност и качество.

Иновацията Oyster в Женева показа, че компанията не само се е преместила географски, но и е разперила технологични крила. Това беше важно за клиентите – те виждаха, че Rolex не бяга от проблемите, а търси по-добри решения.

Фондацията от 1960 година беше сигнал към пазара. Компанията мисли дългосрочно, не се стреми към бърза печалба. В луксозната индустрия това е ключово послание.

Интеграцията с Биен през 2004 година затвори един етап. Rolex вече контролираше всичко – от проектирането до финалната обработка. Тази географска производствена карта се изгради през десетилетия обмислени решения.

Днешната позиция на марката е резултат от всички тези премествания и реорганизации. От лондонски стартъп до швейцарски гигант – това беше дълъг път.

Какво следва за производството на Rolex – прогнози и изводи

Rolex е изправен пред интересни предизвикателства през следващите години. Компанията трябва да съчетае традиционните производствени методи със съвременните изисквания на пазара и околната среда. Това не е лесна задача, особено когато всеки часовник все още изисква прецизност на микрометрово ниво.

снимка: hodinkee.com

Автоматизацията с човешко докосване ще остане ключова. Rolex планира да въведе още роботи за основните операции – главно при обработката на метали и предварителния монтаж. Въпреки това, финалното довършване, регулирането на механизмите и контрола на качеството остават в ръцете на часовникаря. Тази хибридна система работи от години и няма смисъл да се променя. Хората все още могат да усетят неща, които машините не забелязват.

Инвестициите в инфраструктурата набират скорост, а разширяването в Bulle в момента е най-вероятният сценарий. Градът предлага подходяща база от квалифицирани служители и близост до основните заводи. Решението вероятно ще бъде взето в следващите две години, тъй като нуждата от по-голям производствен капацитет системно нараства.

Устойчивото развитие вече не е просто маркетингов лозунг. Rolex се ангажира да постигне 95% рециклиране на водата в производствените процеси и да използва само злато с RJC сертификат. Звучи амбициозно, но компанията има история на изпълнени обещания. Цената на тези промени ще бъде значителна, но общественият и регулаторен натиск не оставя избор.

Rolex еволюира бавно и обмислено. Няма революция, има малки стъпки към модерността. Тази философия работи десетилетия и вероятно ще продължи да работи. Заслужава си да се наблюдава как компанията балансира между традицията и бъдещето.

OWN marky

редактор лайфстайл

Luxury Blog