Майстори на платното – класация на най-ценените съвременни художници

снимка: artsy.net

65 милиарда долара – толкова струваше световната арт индустрия през 2024 година, а сегментът на съвременното изкуство нарасна с 10% на годишна база. Виж класацията на най-ценените съвременни художници.

Сигурно се чудиш защо изобщо трябва да те интересува това? Вече не живеем във времена, когато изкуството беше запазена територия само за колекционери с многопоколенчески състояния. Днес класацията на съвременните художници е нещо много повече от снобски разговори на чаша вино.

Още помня тръпката на търга в Sotheby’s, когато два телефона се надпреварваха за платно на Cy Twombly. Наддаването продължи може би десет минути, но напрежението беше като в казино. Накрая някой плати 46 милиона за нещо, което изглеждаше като драсканици на дете. Но тези „драсканици“ се оказаха по-добра инвестиция от повечето технологични акции.

снимка: artsy.net

Класация на най-ценените съвременни художници, или изкуство с главно И

Пазарът на изкуството вече не е елитарен клуб на възрастни господа в костюми. Все повече млади инвеститорки навлизат в този бизнес, а жените заемат 40% от местата в най-престижните класации. Това не е случайност – това е революция, която променя цялата индустрия.

Всъщност класацията на съвременните художници се е превърнала в нещо като борсов индекс. Само че вместо акции имаме четки, а вместо тримесечни отчети – изложби в престижни галерии. Някои имена растат като криптовалути, други падат по-бързо, отколкото можеш да кажеш „спекулативен балон“.

Защо всичко това се случва точно сега? Защото съвременното изкуство стана достъпно. Instagram промени начина, по който откриваме таланти. Онлайн платформите позволяват да купиш произведения за няколко хиляди, а не милиони. А младото поколение гледа на изкуството като на алтернатива на традиционните инвестиции.

В тази статия ще разгледаме три ключови аспекта на това явление. Първо – как изобщо се създават такива класации и кои критерии са най-важни. Второ – кой днес управлява света на съвременното изкуство и защо точно тези имена. Трето – как тези класации влияят на бъдещето на цялата индустрия и какво означава това за обикновените хора.

Преди да се запознаем с конкретните критерии и методологията, струва си да разберем, че тук не говорим за абстрактни естетически понятия.

Зад кулисите на списъка – критерии и източници за оценка на художниците

Помня онзи ден в Christie’s, когато “Плувкините” на Hockney излизаха на търг. Залата притихна за 90 милиона долара. Но дали тази цена автоматично го прави най-важния художник? Не съвсем.

Нашият списък е съставен въз основа на четири основни критерия. Аукционният оборот е най-осезаемият показател – лесно е да се измери, че Picasso генерира стотици милиони годишно на търгове. Признанието от критиците проверяваме чрез престижни награди и рецензии в “Artforum” или “Flash Art”. Културното влияние? Това е колко често произведенията на дадена художничка се появяват в учебници или вдъхновяват други области. А медийната популярност следим чрез споменавания в пресата и социалните мрежи.

Критерий	Тегло (%)
Аукционен оборот	35 %
Признание от критиците	25 %
Културно влияние	25 %
Медийна популярност	15 %

Данните събираме от няколко източника:

• Artprice – глобална база с аукционни резултати

• Sotheby’s и Christie’s – доклади за продажби

• Brandwatch и подобни аналитични инструменти

• Индекси на цитирания в художествени списания

Любопитно е, че тези класации имат своя политическа история. През 50-те години ЦРУ умишлено промотира американския абстракционизъм като „свободно изкуство“ срещу съветския реализъм. Джаксън Полък не е бил случайно толкова популяризиран. Днес по подобен начин действат големите галерии и колекционери – техният избор оформя пазара.

снимка: life.com

Актуализираме данните на всеки три месеца, защото пазарът на изкуство се променя светкавично. Една изложба в MoMA може да удвои котировките на дадена художничка само за няколко месеца. Затова въведохме система с тегла – за да не доминира цялостната класация от една-единствена зрелищна продажба.

Трябва да признаем, че методологията не е идеална. Как да измерим влиянието на Ван Гог, който приживе е продал само една картина? Или как да сравним Реноар с Банкси? Това е малко като да сравняваш ябълки с портокали, но поне имаме ясни правила на играта.

Щом имаме ясни критерии, време е да научим имената…

Най-ценените съвременни художници 2025 – топ 10 и кратки профили

Класацията се променя всяка година и 2025 не е изключение. Този път списъкът носи няколко изненади, въпреки че някои утвърдени позиции също се запазиха.

Позиция | Артист | Държава | Стил | Аукционен рекорд (USD)

| Герхард Рихтер | Германия | Фотореализъм/абстракция | 46 300 000
| Дейвид Хокни | Великобритания | Поп арт/пейзажи | 90 300 000
| Джеф Кунс | САЩ | Неокласицизъм | 91 100 000
| Яйой Кусама | Япония | Концептуално изкуство | 7 100 000
| Кери Джеймс Маршал | САЩ | Фигуративно | 21 100 000
| Адриан Гениe | Румъния | Неоекспресионизъм | 9 700 000
| Сесили Браун | Великобритания | Абстрактен експресионизъм | 6 900 000
| Питър Дойг | Шотландия | Сюрреалистични пейзажи | 39 900 000
| Ейми Силман | САЩ | Жестуална живопис | 1 800 000
| Лиу Йе | Китай | Съвременен реализъм | 8 300 000

Рихтер все още доминира, макар че позицията му вече не е толкова сигурна, както някога. Хокни пък чупи аукционни рекорди – този резултат от 2018 година все още впечатлява. Може да изненада високото място на Кусама, но нейните точки и безкрайности са истински пазарен феномен в момента.

фот. commons.wikimedia.org

Маршал заслужава специално внимание. Неговите картини за афроамериканския опит печелят все по-голямо признание сред колекционерите. Гение представя източноевропейската перспектива – неговите мрачни, деформирани портрети улавят духа на нашето време.

фот. theguardian.com

Браун е една от малкото жени, които пробиват до най-високите сегменти на пазара. Нейните абстрактни композиции балансират между контрол и хаос. Дойг рисува като в сън – неговите пейзажи изглеждат познати, но в същото време напълно измислени.

фот. artsy.net

Силман представлява по-младото поколение, макар че нейните цени все още не достигат нивото на останалите. Лиу Йе затваря списъка като представител на китайската арт сцена – неговите творби съчетават западна иконография с азиатска чувствителност.

фот. asianwiki.com

Списъкът показва известна разнообразност. Имаме четири жени, което за този пазар не е лош резултат. Географски доминират САЩ и Европа, но Азия също има своето представителство.

Общата стойност на рекордните продажби на тези десетима артисти надхвърля 320 милиона долара. Това показва мащаба на съвременния арт пазар – суми, които само преди десет години изглеждаха нереални.

Какво означават тези резултати за пазара и за колекционерите?

С четка към бъдещето – как класацията ще повлияе на пазара и на твоите решения

Чудиш ли се как този рейтинг ще промени отношението ти към изкуството? Аз определено да. Виждам тук няколко тенденции, които наистина могат да обърнат пазара с главата надолу.

Преди всичко тази азиатска вълна е неудържима. Колекционерите от Китай и Корея плащат все повече, а техните артисти набират все по-голямо значение. Това означава, че парите ще текат натам. Ако имаш някакви произведения от този регион, дръж се за тях. Но внимавай – това може да означава и че европейските артисти ще станат по-достъпни като цена.

Мисля за моя позната, която тъкмо обмисля сериозни инвестиции в съвременно изкуство. Вече има няколко малки произведения, но иска да направи следващата крачка. За такива хора имам три конкретни съвета:

Започни с региони, които са подценени от класациите – Източна Европа или Южна Америка са истински съкровища, които чакат да бъдат открити.
Заложете на млади артистки до 35-годишна възраст – те често имат по-свеж подход и по-добре разбират съвременните проблеми.
Следете онлайн галерии и местни изложения, не само големите търгове – там ще откриете истински находки на разумни цени.

А сега за това, което предстои. Пазарът на изкуството се очаква да достигне 100 милиарда долара до 2030 година – това е невероятно бърз темп на растеж. Изкуството, създадено с помощта на AI, вече не е просто експеримент, а се превръща във факт. Някои казват, че това не е истинско изкуство, но цените растат.

Екологичните теми и устойчивото развитие са следващата тенденция. Художничките все по-често засягат въпросите на климата, използват рециклирани материали. Това не е просто мода – това е отговор на реалните проблеми на света.

Честно казано, понякога ми е трудно да следя всички тези промени. Но едно е сигурно – изкуството винаги е било огледало на своята епоха. Сега това огледало ни показва дигитален, глобален свят, изпълнен с екологични предизвикателства.