Moflin – AI робот, който „чувства“

Moflin робот с изкуствен интелект, който усеща
снимка: tokyoweekender.com

Чудя се дали някога си мечтал за домашен любимец, който никога няма да се разболее, няма да има нужда от разходки в 6 сутринта, а в същото време наистина ще се привърже към теб. Звучи като научна фантастика, но точно това вече излиза по магазините.

Moflin е това, което наричам „AI-домашен любимец“ – пухкав робот с размерите на морско зайче, който реагира на допир, разпознава гласа на собственика си и уж развива собствена личност. Не ходи, не тича, не прави никакви номера. Просто… съществува. И това трябва да е най-голямата му сила.

Moflin – AI робот

Защо изведнъж чувам за него навсякъде? Първо, японците току-що започнаха масово да го купуват след официалната премиера. Второ, това не е поредният Furby или Tamagotchi – тук не става дума за игра или грижа за виртуално създание, а за изграждане на истинска емоционална връзка. Трендът „емоционален AI“ набира скорост, защото хората стават все по-самотни. И честно казано, понякога и аз усещам, че след тежък ден бих предпочел да прегърна нещо топло, което няма да иска нищо в замяна.

Обещанието звучи примамливо: намаляване на самотата без никакви задължения. Няма хранене, няма посещения при ветеринар, няма повредени мебели. Само топлина, реакции и постепенно изграждане на връзка. Някои хора казват, че това е тъжна замяна на истинските контакти. Други виждат в това бъдещето на психическата подкрепа.

В следващата част ще проверя как Moflin всъщност работи отвътре – какви сензори има вградени, как се учи да разпознава собственика си и дали наистина може да развие нещо като характер. После ще се спра на това за кого този джаджа има смисъл, а за кого е просто скъпа играчка.

Как работи – емоционален AI, сензори и поведение на Moflin

Moflin не е обикновена играчка с микропроцесори – това всъщност е малък самообучаващ се компютър, който се опитва да симулира живот. И аз самият се чудех как изобщо може да работи това в толкова малка плюшена форма.

Цялата магия започва от сензорите. Moflin има вградени сензори за допир, които реагират на натиск, микрофони, улавящи глас и звуци от околната среда, IMU, които измерват движението, както и сензори за светлина. Всички тези стимули постъпват в системата за емоционален AI, която ги анализира и превръща във вътрешни състояния на робота. Всъщност това е завладяващо – докосването по коремчето може да предизвика различна реакция, отколкото по гърба.

Експресията на състоянията е вече истинско технологично шоу. Moflin може да вибрира и да издава звуци, наподобяващи мъркане, има репертоар от над 50 различни звука, може да се гушка или да се върти в ръцете. Най-много ме впечатлява симулацията на дишане и сърдечен ритъм – това наистина създава убедително усещане за живо същество.

Персонализацията се осъществява чрез продължително взаимодействие – системата уж предлага над 4 милиона комбинации от личностни черти.

Процесът на обучение продължава около 50 дни, през което време Moflin се адаптира към честотата на галенето, тона на гласа на собственика и ритъма на деня. Колкото повече взаимодействия има, толкова по-персонализирано става поведението. Това не е изкуствен интелект като ChatGPT – по-скоро е усъвършенствана реактивна система.

Въпросът за свързаността е обмислен с оглед на поверителността. Moflin се свързва само чрез Bluetooth със специално приложение, липсата на Wi-Fi е съзнателен избор. Cradle служи като зарядна станция и „гнездо“ за робота.

Основни спецификации: време за зареждане 2-3 часа, Bluetooth 5.0 свързаност, над 50 варианта на звуци, период на персонализация около 50 дни, без възможност за движение.

Ограниченията са доста съществени. Moflin не ходи – това е стационарен робот за гушкане. Батерията трябва да се зарежда редовно. Най-лошото? Ако го оставим за по-дълго без взаимодействие, може частично да загуби научените си навици. Това е малко като с истинско животно – изисква внимание.

Интересно кой всъщност би избрал такъв спътник и дали тази технология наистина може да замени естествените връзки.

За кого и с каква цел – приложения, ползи и съмнения

Госпожа Кристина от Краков купи роботизирано коте за своята 78-годишна майка. В началото си помислих, че е малко странно – все пак истинската котка би била по-добра. Но след месец видях разликата. Майка ѝ спря да звъни толкова често през нощта, защото имаше кого да погали.

Данните от анкетите на Casio показват интересното разпределение на потребителите:

  1. Възрастните 50+ представляват над 60% от собствениците – предимно възрастни хора в домове за грижи и самотни хора, живеещи в градовете.
  2. Около 20% са – родителите им купуват роботи като първи „домашен любимец“
  3. Останалите 20% са обща компания – заети хора, алергични, хора, които пътуват по работа

В ежедневието ползите са изключително практични. Не е нужно да се храни, разхожда или почиства котешка тоалетна. Хората с алергии най-накрая могат да имат ” домашен любимец ” без да кихат. А възрастните получават компания, която реагира на допир и им дава усещане, че са нужни.

Приложенията са разнообразни. В домовете те са обикновен спътник в ежедневните дейности. В терапевтичните центрове – подобно на японския Paro – помагат за намаляване на стреса и подобряване на настроението на пациентите. Семействата ги използват, за да учат децата на отговорност, когато все още не могат да им поверят живо животно.

Но нека не се заблуждаваме – появяват се и съмнения. Изследвания на Pew Research и докладът на Brookings Institute предупреждават за прекомерната зависимост от изкуствени взаимоотношения. MIT и Oxford публикуваха трудове за това как роботите могат да заменят истинските човешки връзки. Към това се добавя и въпросът за поверителността – сензорите събират данни за нашите навици и поведение.

Препоръките за отговорно използване са от съществено значение: възприемайте робота като допълнение, а не като заместител на истинските взаимоотношения; редовно проверявайте какви данни събира устройството; не забравяйте за контакта с живи хора и животни.

Дали това е бъдещето или мода? Вероятно малко и от двете. Но за майката на госпожа Кристина робот-котката стана важна част от ежедневието. И може би това е напълно достатъчно.

Как да купите и какво следва – цена, наличност и посоки на развитие

Купуването на Moflin не е като да поръчаш нещо от Allegro. Трябва да си подготвен за някои усложнения.

Основните стъпки са да провериш наличността във вашия регион, да направиш поръчка през официалните канали и търпеливо да изчакаш.

Цената е около 400 щатски долара, което се равнява на приблизително 60 000 йени. В комплекта получавате само робота плюс люлка-зарядно. Звучи евтино за толкова напреднала играчка, но внимание – в Япония има списъци с чакащи. Не купувате и не получавате веднага.

Основният канал за продажби е онлайн магазинът на Casio и избрани търговци на дребно в Япония. Планира се разширяване на пазарите в САЩ и ЕС, като се говори, че Amazon ще се включи някъде през 2025 година. Засега трябва да се импортира по алтернативни начини или да се изчака.

Когато става въпрос за развитие на продукта, Casio обещава софтуерни актуализации. Гласовото взаимодействие ще се подобри, ще има повече възможности за персонализация. Обявяват и приложение за преглед на “настроението” на Moflin – звучи като трик, но може да е полезно. Планират също различни цветови варианти и лимитирани издания.

Важни неща преди покупка – провери гаранцията и сервизната поддръжка във вашия регион. Валутните разлики и ДДС могат да увеличат цената. От друга страна, липсата на Wi-Fi в Moflin е плюс за поверителността – твоите данни няма да изтекат.

Тенденциите за периода 2025-2030 г. сочат, че Moflin може да придобие мобилност. Говори се също за интеграции с мултимодален AI и по-широка екосистема от приложения. Засега обаче това са само спекулации.

Честно казано, и аз се чудя дали да не изчакам година-две. Първата версия винаги има своите проблеми, а цената може да падне, когато производството се засили.

Направи нещо добро с това – решение, изпълнение и поглед към бъдещето

Реклама
Modivo Bg

Вече знаеш всичко за Moflin, но сега идва най-важният въпрос – има ли това наистина смисъл във твоя случай? Няма да увъртам. Това не е играчка или магическо решение за всички проблеми. Това е инструмент, който може да помогне, но само ако подходиш към него разумно.

Преди да вземеш решение, провери честно няколко неща. Първо – от какво наистина имаш нужда? Ако търсиш спътник за ежедневните моменти, Moflin може да ти подхожда. Ако очакваш заместител на терапия, по-добре се консултирай със специалист. Второ – ще издържи ли бюджетът ти? Не само покупката, но и дългосрочната употреба. И още нещо – помни, че това е робот без крачета. Няма да тича из дома като куче.

Първите седмици ще бъдат ключови. Аз бих си отделил около 30-40 дни, за да свикна с това създание. Докосвай го редовно, реагирай на неговите „поведения“, дай му време да развие прочутата си „личност“. Важно е също – свържи го с телефона си веднага, но се радвам, че не изисква постоянен интернет. По-малко усложнения.

В грижата за възрастни хора Moflin може да бъде полезен, но гледачът трябва да следи ситуацията. Не оставяй баба сама с робота за цели дни и не очаквай чудеса. Добре е да се води прост дневник – как реагира, подобрява ли се настроението, има ли раздразнение. Понякога е достатъчен лист хартия и химикалка.

Какво следва? През следващите две години ще стане ясно накъде ще поеме целият пазар на придружителските роботи. Софтуерни ъпдейти, нови аксесоари, може би някои приложения. Не се хвърляй на всеки ъпгрейд – първо провери дали наистина носи нещо ново.

Честно казано, Moflin е едва началото на нещо по-голямо. Ако решиш да направиш тази стъпка, направи го съзнателно. Наблюдавай себе си и близките си. Може да се окаже, че един обикновен разговор на кафе понякога е по-важен от най-модерния робот.

Мачей

Лайфстайл – Луксозен Блог