Новият небостъргач Louis Vuitton – икона на лукса в ерата на устойчивостта

Знаете ли, понякога си мисля, че живеем в луди времена. Louis Vuitton – тази марка, която до скоро свързвах основно с чанти – днес е част от империята LVMH, оценявана на над 380 милиарда евро. Това е повече от БВП на цяла Полша, ако някой се чуди.

Но за какво всъщност говоря? Преди няколко месеца в моя X се появи нещо, което напълно ме изненада. Пост за мистериозен проект в Шанхай:

“The Louis се издига в Шанхай – луксът, преосмислен във вертикална форма. Очаквайте през 2025.”

Този туит беше видян от над 150 хиляди души. Разбира се, и аз кликнах. Така научих за плановете за построяване на нещо, което медиите вече наричат „Новият небостъргач Louis Vuitton“.

Новият небостъргач Louis Vuitton – лукс или нищо – толкова е просто!

2025 година ще бъде повратен момент за лукса в архитектурата. Не става дума само за поредната висока сграда – става дума за начина, по който премиум марките започват да мислят за пространството. Виждам това и при други проекти. Hermes, Cartier, всички изведнъж искат да строят не само магазини, а цели комплекси.

фот. privatenewport.com

Защо точно сега? Вероятно защото Азия стана най-големият пазар за лукса. А Китай… е, там всичко се строи по-голямо и по-впечатляващо.

В тази статия ще разгледам три ключови аспекта на тази история:

• Произход на проекта – откъде изобщо се появи идеята за небостъргача Louis Vuitton
• Архитектура – как ще изглежда тази сграда и какво ще я отличава
• Влияние върху пазара – дали това ще промени начина, по който възприемаме лукса в градското пространство

Понякога се чудя дали след двадесет години ще се разхождаме из градове, пълни с небостъргачи на различни марки. Дали всяка от тях ще има своя характерна сграда, както днес има свой flagship store?

От сандъка до небостъргача – произходът на дръзката визия

Чудех се напоследък как Louis Vuitton стигна до идеята да построи небостъргач. А всичко започна от малко ателие, където се правеха куфари.

фот. vitkac.com

Когато разглеждам историята на тази марка, ясно виждам архитектурната линия на развитие:

– 1854 – Жорж-Луи Вюитон открива първото ателие на rue Neuve des Capucines в Париж

– 1900 – Първият истински флагмански магазин на Place Vendôme

– 1987 – Голямото откриване в Токио, което показа потенциала на азиатските пазари

– 2014 – Спектакуларен бутик на New Bond Street в Лондон с подвижни панели

– 2021 – Ginza Namiki в Токио като “жив арт обект”

– 2025 – Планирано завършване на първия небостъргач на марката

Това, което ме впечатлява в тази хронология, е постепенното преминаване от проста функционалност към истински архитектурни произведения. Магазинът в Гинза от 2021 вече не беше обикновена точка за продажба. Това беше арт инсталация, която се променяше през деня.

Мисля, че ключът към разбирането на тази еволюция са именно тези флагмански магазини от последните години. Всеки от тях тестваше някаква нова концепция за пространство. New Bond Street изследваше как клиентите реагират на динамична архитектура. Ginza отиде още по-далеч – там самата сграда се превърна в продукт.

Не може да се забрави и ролята на посланиците на марката в този процес. Спомням си как Ема Стоун позираше на фона на лондонския магазин, а тези снимки обиколиха целия свят. После беше същото с Гинза – всяка звезда, която се появи там, автоматично промотираше не само чантите, но и цялата архитектурна визия.

фот. us.louisvuitton.com

Това е доста хитро, защото днес хората снимат не само продуктите, но и самите интериори на магазините. Instagram промени начина, по който марките мислят за пространството.

Всъщност този небостъргач е логичната последица от това, което Louis Vuitton тества през последните години. Първо малки експерименти с подвижни елементи, после цели “живи” фасади. Сега дойде време за нещо по-голямо.

Ще бъде интересно да видим как всички тези натрупани опитности ще се отразят в реалния архитектурен проект на цялата сграда.

Архитектура, устойчивост и технологии на височина

Вече съм виждал няколко проекта на OMA в Азия, но това, което Шохей Шигематсу е проектирал за “The Louis” в Шанхай, наистина е нещо ново. Гледайки визуализациите, човек веднага забелязва характерните измествания между етажите – сякаш някой е подредил кутии в неправилна купчина. Това не е случайност, а добре обмислена игра с традиционната форма на небостъргача.

Мисля, че най-интересното в този проект е пренасянето на решенията от Ginza в напълно различен мащаб. Там имахме 12 етажа, тук говорим за истински небостъргач. LEED Silver от 2021 година показа, че луксът може да се съчетае с екологична отговорност. В Шанхай искат да отидат още по-далеч.

Материалите са отделна история. Спомням си как във Vendôme въведоха тази система с напълно рециклиран метал – звучеше смело, но проработи. Сега подобна идея ще се приложи на 40-50 етажа. FSC-сертифицирана дървесина в толкова висока сграда? Това ще е изпитание за цялата индустрия. Не крия, любопитен съм как ще решат противопожарните и конструктивните въпроси.

Дигиталният слой на целия проект изглежда също толкова амбициозен, колкото и архитектурата. Приложение с добавена реалност ще води посетителите през всички нива. Всеки етаж – различна технология, различно взаимодействие. Чух, че планират нещо като „phygital floors“ – пространства, където физическите продукти се сливат с дигитални преживявания. Звучи футуристично, но след това, което видях в Токио, знам, че това вече не е научна фантастика.

Климатичните инсталации явно ще бъдат скрити в тези измествания между етажите. Умно решение – естетика и функционалност в едно. Макар че се чудя как това ще се отрази на експлоатационните разходи…

Тази кула може да промени начина, по който се мисли за луксозни обекти в центровете на градовете. Ще видим дали теорията ще се превърне в практика.

снимка: privatenewport.com

Защо този проект ще промени премиум пазара

Знаете ли какво ме учудва? Защо всички говорят за това как ще изглежда тази кула, а никой не пита за това, което наистина има значение – парите. Аз го гледам през бизнес призмата и виждам съвсем различна картина.

LVMH завърши 2024 година с приход от 84,7 млрд. €. Брой премиум бутици: 460. Среден ръст на продажбите след откриване на flagship store: 23%. Ангажираност в социалните мрежи за архитектурни проекти: средно 28 046 харесвания през първата седмица.

Не е случайно, че Бернар Арно налива милиони в такива проекти. Всеки зрелищен сграден проект е магнит за клиенти, но и за социалните мрежи. Хората снимат, тагват приятели, а това директно се отразява на продажбите.

Помня, когато отвориха този бутик в Гинза. Мобилното приложение отчете ръст на изтеглянията с 340% през първия месец. Онлайн продажбите в региона скочиха с 28%. Това не е магия – просто добре планирана стратегия.

фот. adfwebmagazine.jp

Разбира се, има и рискове. Все повече хора се оплакват от елитарността на луксозните марки. Плюс всички тези обвинения в greenwashing, когато строиш нещо толкова скъпо. Но от друга страна, имаш огромни възможности – азиатско-тихоокеанският пазар расте главоломно, а съчетаването на физически магазини с дигитални технологии е бъдещето на ритейла.

Според мен този проект не е прищявка на милиардер. Това е студен разчет. Всяко евро, вложено в зрелищна архитектура, се връща двойно чрез увеличени продажби и разпознаваемост на марката. Louis Vuitton не строи кула – строи машина за правене на пари.

А как всичко това ще се отрази на цялата луксозна индустрия през следващите години? Това вече е друга история.

фот. privatenewport.com

Накъде ще ни отведе следващата стъпка – сценарии за 2030+

Реклама

Понякога се чудя дали всички тези пазарни анализи изобщо имат смисъл, когато гледам какво се случва с луксозните небостъргачи. Но честно казано, мисля, че сме на прага на истински пробив.

Това, което виждам в тези тенденции, не са просто поредните сгради със скъпи материали. Стойността на марките, свързани с луксозната архитектура, може да надхвърли 30 милиарда долара до 2030 година – и това ще е най-вече заради иновациите, а не просто заради повишаването на цените. Биоматериалите започват да се превръщат в норма, а не в прищявка. Смесената реалност в пазаруването звучи футуристично, но вече се тества в Сингапур. А регионът ASEAN? Там се случва истинска революция в този сегмент.

Луксът на бъдещето няма да е показност, а хармония с околната среда и технологиите.

фот. eu.louisvuitton.com

Представям си сценарий от 2032 година. Стоиш в апартамент на 60-ия етаж в Куала Лумпур. Стените от биокомпозит поглъщат CO2. Прозорците променят прозрачността си според настроението ти. Балконът има собствен микроклимат. Това не е научна фантастика – първите прототипи вече се създават.

Може би звучи наивно, но вярвам, че тези сгради ще променят начина, по който мислим за живота в града.

Mark

lifestyle & business

Luxury Blog